Интервю с бащата
Г-н Дракслер, първо един въпрос който не е пряко свързан с темата - колко добре познавате България, какви са отношенията ви с тази страна?
Прекарал съм много време в България, и още преди раждането на дъщеря ми се научих да говоря малко български, така че имах възможност да разговарям с хора от цяла България, при различни обстоятелства – от висши политици до обикновени хора на улицата. В Родопите, в Габрово, в Варна, в Русе. Обичам българите, типичните нормални, добросърдечни хора от градовете и селата, харесвам кухнята, която дори популяризирам в родината си, обичам провинцията. България обаче има и една по- тъмна страна, а именно ужасното ниво на политиката и държавната администрация. В миналото съм се сблъсквал с много примери, включително в професионален план: Когато работех в Брюксел, ми се е случвало да попадам на някои ярки примери на некомпетентност. Наскоро, за съжаление, се сблъсках с тези недостатъци лично, когато се борех за спасяването на дъщеря ми и видях колко нефункционална е съдебната система, а също и социалните служби и министерствата.
Защо решихте да разгласите случая на дъщеря си?
Вече практически не вярвам българските власти да се опитат да спасят дъщеря ми. За три години тя се промени до неузнаваемост – от здраво, енергично малко човешко същество, тя се превърна в дете с специални нужди. Ще ѝ трябват години за да се възстанови, като евентуалното ѝ възстановяване вероятно никога няма да е пълно. Това се случи най-вече по вина на баба ѝ, на чиито грижи беше оставена, въпреки че имаше достатъчно доказателства че тя ще навреди на детето, но това се случи и с съдействието на българските власти. Сега реших да информирам няколко международни институции за случая, а също така създадох и тази обществена кампания.
Имате голям опит от международната си кариера в областта на публичната администрация, доколко специфичен е случая с България?
Почти в всяка страна можете да се натъкнете на пример за зле формулиран закон, глупав съдия или дори сърцераздирателен случай на неглижиране на дете. Тук обаче абсурдите в съдебната система са толкова чести, че са просто гротескни. И, което е най- важно, детето не е живяло напълно извън полезрението на обществото. Интензивно предупреждавах властите за това че тя страда, и водех съдебни битки за да я спася. Но като се започне с директорката на русенските социални служби, Д. Матева, и се продължи с съдии като Д. Великова и други, малтретирането беше подпомагано от хора представляващи държавните органи.
Според вас защо са го направили?
Ами в някои случаи е много вероятно да е ставало въпрос за подкупи, има скорошно свидетелстване, представено пред съда, за това как бабата на дъщеря ми, както и наетата от нея адвокатка, са предлагали подкупи за да прикрият случая. Голяма роля е изиграло и пълното бездушие на хората имащи отношение към случая. На тях просто не им пука за съдбата на едно дете.
Оказвана ли ви е някаква помощ извън България?
Да, институциите от моята страна се опитаха да помогнат, но българите, извинявам се за израза, на практика избърсваха задниците си с всички молби за активна дейност в защита на детето. Последния пример е от ноември миналата година. Словашкото посолство поиска обяснения от българското Министерство на труда и социалната политика. Когато служителите на посолството са се срещнали с един от директорите на Държавната агенция за закрила на детето, Милена Дянкова, тя просто им е представила списък с лъжи. Твърди че детето е било прегледано от двама психолози, което не е вярно, твърди че съм се опитал да проникна в детската градина за да стигна до дъщеря ми докато е имало съдебна забрана срещу мен, и т.н., просто глупости, които служителите в София са взели директно от тези в Русе. На всичкото отгоре, тя е казала на служителите в посолството и че разполага с информация че дори не съм дал подарък на дъщеря си за рождения ѝ ден. Тя е казала това, въпреки че в основата на цялото това дело стои обстоятелството че имам нулев контакт с дъщеря си, не мога да я виждам, не мога да ѝ се обаждам, не може да се свърже с нея дори психоложката назначена от съда, въпреки трите съдебни разпореждания, та е трябвало да базира наблюденията си само на това че е наблюдавала детето за кратко и откъслечно, от разстояние. Това е същността на проблема – драматичната изолация на дъщеря ми от външния свят. При тези обстоятелства, дори много по-малко интелигентни хора биха се почувствали глупаво да изрекат подобно изречение, но явно не и служител на българската Държавна агенция за закрила на детето. Пълната глупост на тези служители е просто потресаваща.
Защо е дала невярна информация?
Ами, въпреки че в комуникацията с министерството се иска разследване на случая от София, обяснявайки че русенските социални служби са саботирали усилията за спасяване на дъщеря ми и имат всички основания да лъжат по случая, очевидно бюрократите от София просто са се обадили на директорката на службите в Русе. Тя, разбира се, им е предоставила лъжи. Дълго време е прикривала целия случай, защо изведнъж да каже истината и да се компрометира? Така че най-вероятно става дума за мързеливи и глупави бюрократи. Разбира се, освен това никога не се знае какви лични или партийни връзки може да са изиграли роля в това хората да се покриват един друг.
Значи в международен план е направен един опит да се спаси дъщеря ви...
Това не е единствения пример за това как дори висши български институции активно саботират всякакви усилия да се помогне на дъщеря ми. Миналата година аз и моята адвокатка поискахме от българския съд да отправи официално искане до словашките социални служби да предоставят доклад за мен – как живея, дали живея при условия позволяващи безопасен живот за едно дете, и т.н. В повечето подобни случаи, в която и да е държава, съдилищата всъщност издават такива искания автоматично. И това е абсолютно логично. В този случай, което просто не е за вярване, вместо съдията автоматично да издаде такова искане, трябваше да настояваме за него, отчасти поради това че противната страна в процеса твърдеше че нямам къде да живея, че нямам доходи и т.н. И така, категорично поискахме да бъде изпратено такова искане до Словакия (по закон такъв доклад трябва да бъде предшестван от съдебно искане или нещо подобно). Но познайте какво се случи: първо съдийката се възпротиви, нашето настояване дори доведе до неприятен конфликт в съда, после тя е изпратила искането, чрез българското министерство на правосъдието, и тогава министерството го блокира! Те не са го препратили към Словакия. Направо не е за вярване. По същия начин, когато нашия (словашкия) Център за международна закрила на децата, правителствена агенция, по-рано е поискал някои обяснения от българското министерство на правосъдието, изразявайки загриженост че решаването на дело касаещо дете отнема прекалено много време, българското министерство по същество им е казало да си гледат работата. Не точно с тези думи, но посланието е ясно. След това разговарях с нашите длъжностни лица и те бяха изненадани от тази арогантност.
Защо според вас всички тези хора са действали по този начин?
Какви са следващите ви стъпки?
Самата кампания няма да спре, докато хората отговорни за страданията на дъщеря ми бъдат наказани. Това е по-лесната част – разполагам с достатъчно ресурси, плюс политическо влияние, за да поддържам натиска толкова дълго, колкото е необходимо, и няма да спра докато се въздаде справедливост, независимо дали това ще отнеме месец или няколко години. Много по-важно от наказанието обаче е да помогна на дъщеря ми
Историята в пълни подробности
Тук можете да прочетете пълния доклад за случая, представен наскоро пред
международни институции и министри от българското правителство.
Помогнете ни да намерим справедливост
Русенската адвокатка Александра Везирова е изиграла значително негативна роля в тази история. Ако смятате че сте били негативно засегнати от несправедливите действия на тази адвокатка и искате дискретно да споделите този опит с нас, моля пишете ни тук. Можем да ви предоставим консултация за това какви действия можете да предприемете. Анонимността е гарантирана.